Емил Димитров

Върви каручката на стария Буо, от град на град се нижат тъжни дни. Каручката със скъсано платно и куклите Мели и Арлекин. Арлекино беше дървено човече, в малкия театър на стария Буо. Смееше са много публиката вечер на издяланата кукла от дърво. Арлекино, Арлекино! Арлекино без сърце! Колко радости не знае дървеното ти лице! В … Читать далее

Колко нощи аз не спах, колко друми извървях — да се върна. Колко песни аз изпях, колко мъка изживях — да се върна. В мойта хубава страна майка, татко и жена да прегърна. Там под родното небе чака моето дете да се върна. Моя страна, моя България Моя любов, моя България Моя тъга, моя България … Читать далее